Изкюзми
Изкюзми
Изкюзми, айм съм Теодосий!
Не гледайте вий белите ми коси,
защото вчера ходих у Мещица
и там залюбих мома хубавица.
Трудеше се на ливадата момата,
над коленете бе запретнала полата,
широко беше разкопчала деколтето,
та чак се виждаше как бие ù сърцето.
Айм сори за останалите хора,
но отидох после в момини, на двора,
да ù поискам аз ръката от маман,
ала молбата ми отиде май на зян.
Строго погледна ме старата кикемора
и мене тесен видя ми се двора,
а тя нарежда: „Дърт си ти пергиш,
не ù подхождаш! Само я се виж!
На мене по приляга да пристанеш.
Ако съгласен си – тук можеш да останеш."
„Гуд бай” – ù рекох, плюх си на петите.
Сега у ваше село заглеждам момите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
