shkaf4eto (Валентин Добрев)
162 1714
27 мая 2010 г., 22:19

Изкюзми 

  Поэзия » Юмористическая
1051 0 8

Изкюзми

 

Изкюзми, айм съм Теодосий!

Не гледайте вий белите ми коси,

защото вчера ходих у Мещица

и там залюбих мома хубавица.

 

Трудеше се на ливадата момата,

над коленете бе запретнала полата,

широко беше разкопчала деколтето,

та чак се виждаше как бие ù сърцето.

 

Айм сори за останалите хора,

но отидох после в момини, на двора,

да ù поискам аз ръката от маман,

ала молбата ми отиде май на зян.

 

Строго погледна ме старата кикемора

и мене тесен видя ми се двора,

а тя нарежда: „Дърт си ти пергиш,

не ù подхождаш! Само я се виж!

 

На мене по приляга да пристанеш.

Ако съгласен си – тук можеш да останеш."

„Гуд бай” – ù рекох, плюх си на петите.

Сега у ваше село заглеждам момите.

 

© Валентин Добрев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??