18.07.2008 г., 19:10 ч.

Излишна 

  Поезия » Философска
1086 0 13

 

Може би теб избрах

или ти мен създаде (от нищо) -

вдъхновено, с размах...

Как така вече станах излишна?

 

Като в сън проумях -

беше удар, подобно камшичен.

Предусетила грях,

собствен път си постилам, различен.

 

В твойта сянка живях

без да питам и както намеря:

всеотдайно, без страх,

до погубване...

Беше...

До вчера...

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??