Излишна
Бъди по-тих и от звездопада,
не задавай мъчните въпроси!
От ръцете ти лесно се изпада -
знам! И много даже, знай, ми коства,
да съм толкова слаба, смирена...
Не ги задавай, а целуни ме по бузата
(отстрани май изглеждаме смешно)!
Ти си с мен, а си влюбен в другата,
а аз се нуждая (и то по спешност) -
от чужди ръце да ме топлят,
щом след тебе остана студена...
Не ми подарявай и спомени!
За какво са ми два спомена сиви?
... Но, щом настояваш, припомяй ми
за дните, в които бяхме щастливи!
После аз ще събирам парчетата,
от неизказани думи и скрити слова!
Не ме съжалявай, щом аз съм жертвата,
а ти вече си улучил в целта!
А след тази драматична картина
те оставям! Давам ти цялото време,
в което премного сме тримата!
Излишната съм аз... няма място за мене!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
