7.08.2010 г., 15:28 ч.

Излишна 

  Поезия
1539 0 5

Бъди по-тих и от звездопада,

не задавай мъчните въпроси!

От ръцете ти лесно се изпада -

знам! И много даже, знай, ми коства,

 

да съм толкова слаба, смирена...

 

Не ги задавай, а целуни ме по бузата

(отстрани май изглеждаме смешно)!

Ти си с мен, а си влюбен в другата,

а аз се нуждая (и то по спешност) -

от чужди ръце да ме топлят,

 

щом след тебе остана студена...

 

Не ми подарявай и спомени!

За какво са ми два спомена сиви?

... Но, щом настояваш, припомяй ми

за дните, в които бяхме щастливи!

 

После аз ще събирам парчетата,

от неизказани думи и скрити слова!

Не ме съжалявай, щом аз съм жертвата,

а ти вече си улучил в целта!

 

А след тази драматична картина

те оставям! Давам ти цялото време,

в което премного сме тримата!

Излишната съм аз... няма място за мене!

© Ванеса Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??