Излишният Човек
ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК
... бях някога детенце момчурляче,
а днес съм вече старец белобрад,
да си призная! – често ми се плаче,
че дишам в озверял до ужас свят,
че хлябът е горчив за милиарди
печални мои братя и сестри,
че няма кой от злото да ни варди
и всеки срещнат вика: – Дай пари! –
че гнусни политици ни будалкат,
рисуват Рая с розови бои,
картинката отвсякъде е жалка! –
и аз си знам какво ми предстои,
в България навред цари разруха,
разруха и в човешките души,
и плача аз за тоя, дето духа! –
сълзицата на цял народ суши,
не знам? – във крематориум ли дишам,
или преглъщам Мировата скръб?
Аз бях перце в бюджетния излишък,
невписано в световния калъп!
8 юлий 2023 г.
гр. Варна, 19, 35 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
