Излишно многоточие
ИЗЛИШНО МНОГОТОЧИЕ
Пуст и мрачен селски път –
край смълчани коловози.
Тука птици не гнездят,
няма помен от възторзи.
В дирене на къшей хляб
кучетата обикалят.
И очите им сълзят –
кой ли днес ще ги погали?
Край комините без дим
нощем спира се луната.
Кръстовете ли брои?
Или празното пресмята.
Суче примки пепелта.
Стенат старите огнища.
Мойта хубава страна
заприлича на стърнище.
И белее като кост
над реката притаена
недовършеният мост –
проход между две вселени.
Тук ли съм? Или не съм?
И къде да се завърна.
Влача пустотата с трън.
И в душата ми е тъмно.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
старият сив неизмазан дувар.
Стълбове слепи в калта се оглеждат —
празни канджи на незнаен рибар.
Помни чакълът игри на ашици, ...
Коментари
-
Благодаря ви на всички, които се завърнахте с мен в една отминала епоха... Животът е колело и се търкаля напред, нищо от това няма да се повтори. Прегръщам ви. Спомените от детството избледняват, а главните действащи лица отдавна ги няма, спектакълът е свален от програмния афиш и никога няма да се играе отново.
-
Поздравления, Вале!
-
!
-
Не знам за кой път го препрочитам и (както се изрази Мария) все повече ми засяда в гърлото. Силно и въздействащо!
"И белее като кост
над реката притаена
недовършеният мост –
проход между две вселени.“ -
Много красиво, много силно, много истинско !
Поздрави за творбата ! -
Поздравления. Много ми хареса.
Удоволствие е да Ви чета! -
Хареса ми и поставям 5 звездички
-
Последната точка от многоточието. Хареса ми стихът.
-
Поздравления и от мен, Валя.
-
Много силно с чудесно заглавие!
Насладих се отново на таланта ти, Валя! Благодаря ти!😘 -
Много е хубаво, Вале, натъжи ме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
