Старият дувар
Стихнал е дворът. И слисан изглежда
старият сив неизмазан дувар.
Стълбове слепи в калта се оглеждат —
празни канджи на незнаен рибар.
Помни чакълът игри на ашици,
стъклени топчета - космос във джоб.
Жиците дремят във тихо безптицие.
Черният друм разоран е в окоп.
Само една необрана череша
свети мъждиво — забравен мигач.
Иде Задушница, плахо подсеща...
После окапва смирено по здрач.
Свиха годините в свойте посоки.
Тежки са. Трудно търкалят назад.
Дворът не се е смалил, но високи
станаха грижите в чуждия свят.
Дните се пръснаха — бяло глухарче...
Взе ги животът, бездушен лихвар.
Знаем къде да се върнем, макар че
все не намираме онзи дувар.
Иначе тук си е същото сякаш.
Циглите стълби напомнят, към Бог.
Пейките чакат на тях да почакаш,
в тебе замръкне ли пътят широк.
Дишат комините само наужким.
Къщите зеят със спрели сърца.
Залез — разпукана печена чушка,
сее из локвите нови слънца.
Пишат по жиците пак многоточие
два-три скореца с череши наум.
Само дуварът стои непрескочен —
край и начало на нашия друм.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
Свързани произведения
Пуст и мрачен селски път –
край смълчани коловози.
Тука птици не гнездят,
няма помен от възторзи. ...
Коментари
-
Благодаря!
-
Безмълвен!
-
Много емоционално! Съгласна съм с всичко казано преди мен! Поздравления!
-
Благодаря на всички ви за топлите думи! Вале, за нашето поколение остава тъгата по детството и по онези хубави места и времена, но също и радостта, че сме ги имали в живота си. За децата ни обаче и двете са напълно непонятни. Тъжно е.
-
Натъжи ме това прекрасно стихотворение, написано с много чувства, които проникват във всеки ред, а картината, която изниква пред очите, докосва силно! Поздравявам те!
-
Старият дувар е най-добрата основа за младия човек!
-
Тези спомени остават в миналото, а по-точно в миналия век, бавно и полека се откъсваме от корените на земята. Това няма никога да се повтори. Синът ми е на 19. "Под игото" му беше страшно чуждо и досадно за четене.
-
"Дишат комините само наужким.
Къщите зеят със спрели сърца.
Залез — разпукана печена чушка,
сее из локвите нови слънца." тук се предадох; тази твойта чушка ми легна на сърцето
-
Хубав стих!
-
Благодаря за хубавите думи!
-
Пепи, написала си страхотно произведения.
Връща те в миналото и сякаш ти идва да извикаш,
като малко момче: " Точно така си беше ".
Поздрави за творбата ! -
Много силни впечатления, размисли и емоции предизвика в мен този стих, Пепи. Особено това -
"Свиха годините в свойте посоки.
Тежки са. Трудно търкалят назад"
Поздравления и от мен! -
"Дворът не се е смалил, но високи
станаха грижите в чуждия свят"
Поздравления! -
Колко много познати образи. Все едно за мен е писано. Поздрави, Пепи!
-
Точно това изпитах, като прочетох стихотворението на Валентина - заседна ми в гърлото. Особено "бялата кост"... И понеже напоследък ме е налегнала носталгия по отминали години и места, в които няма как да се върна, много картини ми изникнаха в съзнанието. Благодаря Ви, Мария и Кънчо, че прочетохте!
-
Заседна в гърлото ми метафората на твоята необрана череша, която
"свети мъждиво - забравен мигач"👍
Изключително силно внушение се е получило и в двата прекрасни и оригинални като образност стиха:
"Дните се пръснаха - бяло глухарче...
Взе ги животът, бездушен лихвар."👏
А стихотворението изобилства от толкова много места, които бих цитирала с удоволствие! Изпадам в екстаз пред такава магнетична творческа палитра, Пепи!🤗 Предизвикваш избухване на вдъхновението в мен със забележителния си талант! Горещо те аплодирам - с респект и възхищение!👏🌹💕 Чудесно импонираш на творбата на Валя, станала твое вдъхновение! Адмирации и за двете ви, момичета!👍 -
Опустели села...
"къщите зеят със спрели сърца"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
