13.07.2024 г., 0:33

Излишности

601 0 0

Залостили сме здраво гостните.

На омразата отворили сме портите.

Изгаряме паянтовите мостове

и лъжем се, че тачим хората.

 

Изчезнаха пред блока гонките.

По пейките не чоплим семчици.

Изпълнихме гърдите с гордост,

но пък станахме едни серсеми.

 

Хилим се във офиса фалшиво.

Загубихме умение да го виждаме.

Живеем си животите лениво

идеалите са станали излишни.

 

Другарите избираме по ползи.

Жените си - по липса на обноски.

Съществуваме без скрупули охолно

и бягаме от всяка отговорност.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Стайков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...