13.07.2024 г., 0:33

Излишности

603 0 0

Залостили сме здраво гостните.

На омразата отворили сме портите.

Изгаряме паянтовите мостове

и лъжем се, че тачим хората.

 

Изчезнаха пред блока гонките.

По пейките не чоплим семчици.

Изпълнихме гърдите с гордост,

но пък станахме едни серсеми.

 

Хилим се във офиса фалшиво.

Загубихме умение да го виждаме.

Живеем си животите лениво

идеалите са станали излишни.

 

Другарите избираме по ползи.

Жените си - по липса на обноски.

Съществуваме без скрупули охолно

и бягаме от всяка отговорност.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Стайков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...