13.07.2024 г., 0:33

Излишности

621 0 0

Залостили сме здраво гостните.

На омразата отворили сме портите.

Изгаряме паянтовите мостове

и лъжем се, че тачим хората.

 

Изчезнаха пред блока гонките.

По пейките не чоплим семчици.

Изпълнихме гърдите с гордост,

но пък станахме едни серсеми.

 

Хилим се във офиса фалшиво.

Загубихме умение да го виждаме.

Живеем си животите лениво

идеалите са станали излишни.

 

Другарите избираме по ползи.

Жените си - по липса на обноски.

Съществуваме без скрупули охолно

и бягаме от всяка отговорност.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Стайков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...