17.06.2022 г., 15:49

Излъчването ти ме удивлява...

1K 3 10

Излъчването ти ме удивлява...

Струи от тебе животворна аура

и всичко в мене топло вдъхновява

с духа на Беатриче и на Лаура.

 

Не съм от гениалните поети,

а само с неотклонната си мисия

да ти нашепвам с влюбени сонети,

че твоята душевност има визия.

 

В лазурният ти поглед виждам нежно,

след бурите, изгряваща дъга

и словото ти пак благонадеждно

се лее меко в приказна река.

 

И образ, и сърдечност - в съчетание,

усмихвайки се, галят ме с мечтание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...