17.06.2022 г., 15:49

Излъчването ти ме удивлява...

1K 3 10

Излъчването ти ме удивлява...

Струи от тебе животворна аура

и всичко в мене топло вдъхновява

с духа на Беатриче и на Лаура.

 

Не съм от гениалните поети,

а само с неотклонната си мисия

да ти нашепвам с влюбени сонети,

че твоята душевност има визия.

 

В лазурният ти поглед виждам нежно,

след бурите, изгряваща дъга

и словото ти пак благонадеждно

се лее меко в приказна река.

 

И образ, и сърдечност - в съчетание,

усмихвайки се, галят ме с мечтание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...