Jun 17, 2022, 3:49 PM

Излъчването ти ме удивлява...

1K 3 10

Излъчването ти ме удивлява...

Струи от тебе животворна аура

и всичко в мене топло вдъхновява

с духа на Беатриче и на Лаура.

 

Не съм от гениалните поети,

а само с неотклонната си мисия

да ти нашепвам с влюбени сонети,

че твоята душевност има визия.

 

В лазурният ти поглед виждам нежно,

след бурите, изгряваща дъга

и словото ти пак благонадеждно

се лее меко в приказна река.

 

И образ, и сърдечност - в съчетание,

усмихвайки се, галят ме с мечтание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...