Сърцето ми е с лед обвито,

излъгана отново плача,

със скръб душата е пропита,

отново страх ме е от здрача.

Обичаше ме - тъй твърдеше,

сърцето ми усети любовта.

Но истина това не беше,

лъжовни бяха тез слова.

Болката е силн а- завладя ме,

опитвам се да те забравя.

Нима от обич наруга ме...?

Не знам сега какво да правя.

А ти ме молиш да се върна,

от мене искаш да простя -

да мога пак да те прегърна...

От страх не мога да заспя.

Страхувам се да те обичам,

опитах да те разбера,

опитах чувства да отричам...

И пак останах си сама!

А вече тъй съм уморена

да чакам и да търся любовта.

Сега се чувствам победена,

ще си живея в самота.