2.11.2017 г., 9:38

Излъгана любов

1.5K 7 10

Какъв бе смисълът да ме намираш,
да надничаш тайно в моя свят,
от който нищо не разбираш
и за него ти си сляп?

 

Какъв бе смисълът да се докосваш
до най-потайните места,
щом истина така прахосваш
от човешка суета?

 

Видя ли я? Позна ли я? Взема ли я?
Или се стресна в миг човешки,
който буди и заспалия
и пада в шах със пешки?

 

Любовта изгубва смисъл,
когато я замесваш със смъртта,
когато я затваряш в мисъл,
че си излязъл на война.

 

Тогава тя ще дезертира
с погнуса от разложен труп
и мирни пешки ще намира,
открила в тях, че ти си друг.

 

И няма да ти сложи име
сред хилядите срещнати лица.
Кротко нейде ще се свие
в илюзия за нашата мечта.
Е.И.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Любовта е живот. Другото е просто съществуване.

Коментари

Коментари

  • уви, така е...благодаря ти Стойчо!
  • Когато липсва любовта в един от двамата,разочарованието притихва огорчено...
    Изстрадано,но и елегантно написано!
  • Въпреки горчивата нотка, дегустирахте и взехте отношение - благодаря ви!
    За мен беше чест!
  • Философски изстрадан стих. Импонира с интересните си разсъждения! Поздрав, е4i!
  • Много е хубаво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...