Какъв бе смисълът да ме намираш,
да надничаш тайно в моя свят,
от който нищо не разбираш
и за него ти си сляп?
Какъв бе смисълът да се докосваш
до най-потайните места,
щом истина така прахосваш
от човешка суета?
Видя ли я? Позна ли я? Взема ли я?
Или се стресна в миг човешки,
който буди и заспалия
и пада в шах със пешки?
Любовта изгубва смисъл,
когато я замесваш със смъртта,
когато я затваряш в мисъл,
че си излязъл на война.
Тогава тя ще дезертира
с погнуса от разложен труп
и мирни пешки ще намира,
открила в тях, че ти си друг.
И няма да ти сложи име
сред хилядите срещнати лица.
Кротко нейде ще се свие
в илюзия за нашата мечта.
Е.И.
© Елена Всички права запазени