Измама

14.12.2005 г., 21:50 ч.

Поезия

649 0 0

“Измама”

Измами ме без жал и си замина,

остави сама със любовта,

измами ме защо, кажи ми?!

Нима заслужих аз това?!

Зарових в сърцето дълбоко,

моята силна любов,

исках те толкова много,

но ти не ме искаш в твоя живот.

Споменът се даваше мира,

и аз чаках дълго свойта мечта,

вярвах в нея, макар, че умира,

със всеки ден по частица една.

Мечтата вече я няма,

тя си отиде, умря,

помня още твоята измяна,

помня още и любовта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.