Измама
923
0
0
“Измама”
Измами ме без жал и си замина,
остави сама със любовта,
измами ме защо, кажи ми?!
Нима заслужих аз това?!
Зарових в сърцето дълбоко,
моята силна любов,
исках те толкова много,
но ти не ме искаш в твоя живот.
Споменът се даваше мира,
и аз чаках дълго свойта мечта,
вярвах в нея, макар, че умира,
със всеки ден по частица една.
Мечтата вече я няма,
тя си отиде, умря,
помня още твоята измяна,
помня още и любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиска Георгиева Всички права запазени
