Dec 14, 2005, 9:50 PM

Измама

  Poetry
924 0 0

“Измама”

    Измами ме без жал и си замина,

остави сама със любовта,

измами ме защо, кажи ми?!

Нима заслужих аз това?!

Зарових в сърцето дълбоко,

моята силна любов,

исках те толкова много,

но ти не ме искаш в твоя живот.

           

Споменът се даваше мира,

            и аз чаках дълго свойта мечта,

            вярвах в нея, макар, че умира,

            със всеки ден по частица една.

           

 Мечтата вече я няма,

тя си отиде, умря,

помня още твоята измяна,

помня още и любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиска Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...