Измама
Едва ли в принц ще се превърна
в омаята на сън дълбок.
От устните ти нецелунат,
отдавна знам, че съм жабок.
И крякам жабешки във строфи,
когато бие полунощ.
Ти нямаш стъклени пантофи -
аз пò приличам на Гаврош.
Дали си вещица могъща
или пък фея си - не знам.
Красавица насън прегръщам,
а сутрин се събуждам сам.
Завивките са хладно меки,
че леглото е за двама.
Любовта не е за всеки -
сънищата са измама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
