argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
16.10.2011 г., 12:21 ч.

Измама 

  Поезия
890 0 23

Едва ли в принц ще се превърна

в омаята на сън дълбок.

От устните ти нецелунат,

отдавна знам, че съм жабок.


И крякам жабешки във строфи,

когато бие полунощ.

Ти нямаш стъклени пантофи -

аз пò приличам на Гаврош.


Дали си вещица могъща

или пък фея си - не знам.

Красавица насън прегръщам,

а сутрин се събуждам сам.


Завивките са хладно меки,

че леглото е за двама.

Любовта не е за всеки -

сънищата са измама...

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??