Едва ли в принц ще се превърна
в омаята на сън дълбок.
От устните ти нецелунат,
отдавна знам, че съм жабок.
И крякам жабешки във строфи,
когато бие полунощ.
Ти нямаш стъклени пантофи -
аз пò приличам на Гаврош.
Дали си вещица могъща
или пък фея си - не знам.
Красавица насън прегръщам,
а сутрин се събуждам сам.
Завивките са хладно меки,
че леглото е за двама.
Любовта не е за всеки -
сънищата са измама...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
