3.09.2009 г., 15:47

Измама

653 1 0

 

Трудно е да осъзная,

че нямаш чувства към мен.

 Не ми е лесно да призная,

но искам да се върнеш при мен.

 

 В началото всичко беше прекрасно,

 но ти си играеше с мен,

 сега вече всичко ми е ясно,

 но не и онзи ден.

 

 Денят, във който тръгнах бясна

 да гоня диви ветрове,

 денят, във който ти ме срещна,

 денят, във който всичко ми отне.

 

 Колко дълго може да трае една връзка,

 колко силна трябва да бъде тя,

щом, когато те срещна

 усещам допира на твоята ръка.

 

 Усещам топлината на твоите устни,

 усещам мощта на нощта

 и знам, че не мога да те имам,

 защото съдбата така си избра.

 

 Оставих се да ме водят мечтите,

 а мечтата ми беше една

 и точно, когато се сбъдна,

 се събудих сама.

 

 Сега мога да ти кажа, че те обичах,

 може би след време ще мога да ти простя,

 но никога няма да ти призная

 колко много ме заболя.

 

 Само това ще призная - 

че исках всичко да ти дам.

Обичта ми имаше отдавна,

 но просто ти не беше сам.

 

 Нямаше те, когато страдах,

 нямаше те, когато се смях,

 нямаше те, когато те чаках,

 а искаше от мен любов да ти дам .

 

Прости ми, както аз ти прощавах,

 сърцето си даром няма да дам,

грешката си няма да повторя

 и този път ти ще си останеш сам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...