Трудно е да осъзная,

че нямаш чувства към мен.

 Не ми е лесно да призная,

но искам да се върнеш при мен.

 В началото всичко беше прекрасно,

 но ти си играеше с мен,

 сега вече всичко ми е ясно,

 но не и онзи ден.

 Денят, във който тръгнах бясна

 да гоня диви ветрове,

 денят, във който ти ме срещна,

 денят, във който всичко ми отне.

 Колко дълго може да трае една връзка,

 колко силна трябва да бъде тя,

щом, когато те срещна

 усещам допира на твоята ръка.

 Усещам топлината на твоите устни,

 усещам мощта на нощта

 и знам, че не мога да те имам,

 защото съдбата така си избра.

 Оставих се да ме водят мечтите,

 а мечтата ми беше една

 и точно, когато се сбъдна,

 се събудих сама.

 Сега мога да ти кажа, че те обичах,

 може би след време ще мога да ти простя,

 но никога няма да ти призная

 колко много ме заболя.

 Само това ще призная - 

че исках всичко да ти дам.

Обичта ми имаше отдавна,

 но просто ти не беше сам.

 Нямаше те, когато страдах,

 нямаше те, когато се смях,

 нямаше те, когато те чаках,

 а искаше от мен любов да ти дам .

Прости ми, както аз ти прощавах,

 сърцето си даром няма да дам,

грешката си няма да повторя

 и този път ти ще си останеш сам.