Като бедна отшелница в тъмното
търся очите ти
стъклени…
Вървя по студени камъни,
а всъщност -
горещи въглени…

Чужда съм, непозната още,
далечна 
и незавършена…
Цяла душа
копнее те,
цяла, а всъщност -
прекършена.

С малкия град се събуждам,
в сън за летене
подмамена…
Предпазвам се 
с шлем от стомана,
а всъщност
е шапка сламена.

Кехлибарена улица грабва ме
по сухите си
паважи.
Копнея
за чисти истини,
а наоколо?
Все миражи…

По крилата на много птици
се забелязват
петна от рани.
Малко обичат 
наистина…
И все са
богоизбрани.

Като бедна отшелница в тъмното
търся ръцете ти
глинени...
Златни мечти 
догонват ме…
Златни,
а ламаринени…