Измамливост
Като бедна отшелница в тъмното
търся очите ти
стъклени…
Вървя по студени камъни,
а всъщност -
горещи въглени…
Чужда съм, непозната още,
далечна
и незавършена…
Цяла душа
копнее те,
цяла, а всъщност -
прекършена.
С малкия град се събуждам,
в сън за летене
подмамена…
Предпазвам се
с шлем от стомана,
а всъщност
е шапка сламена.
Кехлибарена улица грабва ме
по сухите си
паважи.
Копнея
за чисти истини,
а наоколо?
Все миражи…
По крилата на много птици
се забелязват
петна от рани.
Малко обичат
наистина…
И все са
богоизбрани.
Като бедна отшелница в тъмното
търся ръцете ти
глинени...
Златни мечти
догонват ме…
Златни,
а ламаринени…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лунно Цвете Всички права запазени
