23.09.2006 г., 12:52

ИЗМЕРЕНИЕ

709 0 1
Аз съм
непреодолимото разстояние
между теб и мен:
Аз стоя
в преддверието на своя гняв
и разкопчавам твоята вяра
глухо-систематично,
диагоналното разочарование
е предястието към нашето
препарирано сношение,
ти се размекваш в заразните си сокове,
но това е всъщност
само моята част от теб,
кадифените опити да гориш
пръскат съсиреци злъч
по пеперудените пердета
на твоята ненужна невинност,
костите на твоята красота -
по-грозни от всяка своя метафора -
трият ехидните си усмивки
в безучастни развратни скали,
твоите топли сънища
с възсолени доматени стонове
танцуват в развалените звуци
на своята сантименталност,
треските печал, размесени
в твоята лигава любовна гной,
ме галят хищно и вкусно,
ти изтръгваш гръбнака
на моята езична суета
и простираш да съхнат на него
една по една мечтите ми,
изпрани в твоите синтетични сълзи,
разкошът на твоята щедра утроба
е плитък
за плесента на моята
разопакована безадресна ярост
и за отровната святост
на моята махагонова лирика,
мозайката на твоята болка
е скучна и привлекателна
с дълбокото си еднообразие,
но все пак евтино тъжна
в своята
повърхностна очарователност,
със смокинова алчност
ти смазваш моите океани
в оловните си очи
и съзнателно-нехайно тържествуваш
в сухата смрад
на моята разложена страст.
 
Аз съм
непреодолимото разстояние
между теб и мен:
твоята гибелна и спасителна
черешова проказа
отвъд
моето разлистено
възпалено безплътие:
 
 
8 юли, 2003

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимен Анонимен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...