Аз съм
непреодолимото разстояние
между теб и мен:
Аз стоя
в преддверието на своя гняв
и разкопчавам твоята вяра
глухо-систематично,
диагоналното разочарование
е предястието към нашето
препарирано сношение,
ти се размекваш в заразните си сокове,
но това е всъщност
само моята част от теб,
кадифените опити да гориш
пръскат съсиреци злъч
по пеперудените пердета
на твоята ненужна невинност,
костите на твоята красота -
по-грозни от всяка своя метафора -
трият ехидните си усмивки
в безучастни развратни скали,
твоите топли сънища
с възсолени доматени стонове
танцуват в развалените звуци
на своята сантименталност,
треските печал, размесени
в твоята лигава любовна гной,
ме галят хищно и вкусно,
ти изтръгваш гръбнака
на моята езична суета
и простираш да съхнат на него
една по една мечтите ми,
изпрани в твоите синтетични сълзи,
разкошът на твоята щедра утроба
е плитък
за плесента на моята
разопакована безадресна ярост
и за отровната святост
на моята махагонова лирика,
мозайката на твоята болка
е скучна и привлекателна
с дълбокото си еднообразие,
но все пак евтино тъжна
в своята
повърхностна очарователност,
със смокинова алчност
ти смазваш моите океани
в оловните си очи
и съзнателно-нехайно тържествуваш
в сухата смрад
на моята разложена страст.
 
Аз съм
непреодолимото разстояние
между теб и мен:
твоята гибелна и спасителна
черешова проказа
отвъд
моето разлистено
възпалено безплътие:
 
 
8 юли, 2003