Измислен грях
Безумство е така да се обича –
през сто земи, морета, планини...
Една любов, фатално нетипична,
сърцата ни обсеби и рани.
Боли от жажда и от невъзможност.
Боли от недокоснати ръце.
От думите – и верни, и лъжовни –
(отнесено от вятъра перце).
Съдбата ни обрече на раздяла.
И с цялата си нелогична мощ,
една любов, от болка полудяла,
в измислен грях ни хвърля всяка нощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
