Заплетох кичур от тъга покълнал,
в косите ми, по-тъмни от нощта!
Морен вятър самотата е прегърнал,
в пречупената призма... тишина!
Събирах в шепи сЪлзите изплакани
и в тях удавях бледите следи...
Които в прах се губиха... нечакани,
препускайки в лудешки бяг, сами!
Гримирах със забрава аз очите си,
но макиажът е фалшив актьор...
Гротескно се размива по стените ми,
разобличен във ролята... позьор! ...