Измислен свят...
Заплетох кичур от тъга покълнал,
в косите ми, по-тъмни от нощта!
Морен вятър самотата е прегърнал,
в пречупената призма... тишина!
Събирах в шепи сЪлзите изплакани
и в тях удавях бледите следи...
Които в прах се губиха... нечакани,
препускайки в лудешки бяг, сами!
Гримирах със забрава аз очите си,
но макиажът е фалшив актьор...
Гротескно се размива по стените ми,
разобличен във ролята... позьор!
И безутешно маските проплакаха,
във отрицание калявайки сълзи!
Пустеещо-самотно, не дочакаха,
съдбовно опрощение! Боли...
Листопадно ме събличаше вината
и накъсано, без дъх ме прикова,
в своеволие бездумно... тъмнината,
от безжизнени, предателски слова!
И размиват се в неясни очертания
обезветрени, препускащи мъгли!
В безпосочности изгубват се стенания,
от прокълнати, безлични суети!
Няма песни! Само жални вопли...
се разнасят из пустинните земи!
В сенки гаснат спомените топли,
дъжд ненужен... пагубно вали...
...
© Деси Инджева All rights reserved.
