3.08.2007 г., 22:37 ч.
Измислих те
Измислих те,
такъв, какъвто си ми нужен.
По-глупава едва ли някога съм била :)
В поредици от лудост и нелудост
свой собствен брод душата ми избира...
Имислих те,
до болката на бялото във мене.
Нарочно, ей тъй, за да те има!
Дали е плод на женската ми хитрост -
не се гневи - сърцето ти разбира...
Измислих те,
като внезапно начинание,
като изригване нещо скрито-непонятно.
Измислен си - не можеш да избираш,
но ако ти стиска - а сега, стигни ме...!
© Мая Златева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много е хубаво.Браво
-
Много ми хареса!
Браво! -
Хубава е измислицата ти!
Поздрав! -
Хубаво е...
-
Поздрави за Хубавия стих!
-
Браво!
-
Невероятно!
-
"Измислен си - не можеш да избираш,
но ако ти стиска - а сега, стигни ме...!"
Не може да те стигне, няма куража, а ти щом можеш да го измислиш имаш всичко!
Хареса ми стиха ти!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пък той, ако нещо не ми хареса, ще спра да си го измислям или... май си е по-добре в такъв случай да си поправя измислицата...