Измислих те
Измислих те,
такъв, какъвто си ми нужен.
По-глупава едва ли някога съм била :)
В поредици от лудост и нелудост
свой собствен брод душата ми избира...
Имислих те,
до болката на бялото във мене.
Нарочно, ей тъй, за да те има!
Дали е плод на женската ми хитрост -
не се гневи - сърцето ти разбира...
Измислих те,
като внезапно начинание,
като изригване нещо скрито-непонятно.
Измислен си - не можеш да избираш,
но ако ти стиска - а сега, стигни ме...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Златева Всички права запазени
))
