22.05.2024 г., 18:32 ч.

Измислих те 

  Поезия » Друга
319 4 5

Измислих те,
от нищото те вдишах
и пулсът ти камбанен чух да тлее,
без име беше твоята усмивка,
но пусна корен в мен
и все живее...   
                                          Л.Стоянова

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълбоко, остро и поетично! А измислицата е нещо много силно! - тя е творчество и съзидание - в духовния свят.
    А за материалния... - има си зидаро-мазачи.
  • Добре заварили. 😉
  • Измислицата гранични със заблуда.
    По-добре е мечтата, защото все пак има мечти които се сбъдват!
  • Измислих те. Красив, добър – неистински.
    И дяволски измъчван от измислици.

    Измислих те. Прости ми. Вярвай ми -
    измислица си от началото до края.
    А аз до теб бях твойта приказка -
    красива, неочаквана, омайна.
    Измислих те.
    Такъв ми трябваше -
    измислена измислица.
    А аз съм истинска.

    Харесах!
  • Харесах! Добре дошла в сайта.
Предложения
: ??:??