25.02.2017 г., 18:28

Изморих се

1.4K 4 2

Изморих се и друго не зная.
И вчера и днес не се усмихнах.
И денем и нощем само мечтая,
мечта си оставаш и вече свикнах.

Мечтая в своето лудо безсъние
от утре да спра за теб да копнея.
Изморих се от безкрайно бленуване,
но моето утре отново бе вчера...

Изморих се и сега го признавам...
за това ми остана мъничко сила.
Липсваш до болка, но силно вярвам,
че след мечтата и с болката се свиква.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силата да продължиш напред говори,че не се примиряваш.Понякога има такива моменти,но удовлетворението идва ненадейно.Искрена сполука! Талантливо сътворено!🐎
  • Не,Ваня,не се свиква.
    Хубав стих.Хареса ми.Поздрав

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...