25.02.2017 г., 18:28

Изморих се

1.4K 4 2

Изморих се и друго не зная.
И вчера и днес не се усмихнах.
И денем и нощем само мечтая,
мечта си оставаш и вече свикнах.

Мечтая в своето лудо безсъние
от утре да спра за теб да копнея.
Изморих се от безкрайно бленуване,
но моето утре отново бе вчера...

Изморих се и сега го признавам...
за това ми остана мъничко сила.
Липсваш до болка, но силно вярвам,
че след мечтата и с болката се свиква.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силата да продължиш напред говори,че не се примиряваш.Понякога има такива моменти,но удовлетворението идва ненадейно.Искрена сполука! Талантливо сътворено!🐎
  • Не,Ваня,не се свиква.
    Хубав стих.Хареса ми.Поздрав

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...