Изморих се и друго не зная.
И вчера и днес не се усмихнах.
И денем и нощем само мечтая,
мечта си оставаш и вече свикнах.
Мечтая в своето лудо безсъние
от утре да спра за теб да копнея.
Изморих се от безкрайно бленуване,
но моето утре отново бе вчера...
Изморих се и сега го признавам...
за това ми остана мъничко сила.
Липсваш до болка, но силно вярвам,
че след мечтата и с болката се свиква.
© Ваня Йорданова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
