Измъчих се

Поезия » Друга

1.7K 0 10

Измъчих се да бъда вече силна!

Да бъда мила, нежна и добра!

Да се усмихвам винаги на всичко!

Да се раздавам, без да се щадя!

Измъчих се самичка да се лутам.

Да чукам по затворена врата.

Да търся и да прося малко нежност,

а да намирам само самота.

Измъчих се да моля, да мечтая

дори на сън да търся любовта,

а пак сама оставам аз накрая

и изхода не виждам във нощта!

Измъчих се! Сърцето тихо стене!

Но искам да извикам на света!

На него щом за мене не му дреме:

Аз мога... и сама ще се спася!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ivaani (Радка Горанова)

Завърнах се Малко поучукана от живота, но...все пак Жива

2015-07-01T21:58:28+03:00
valia1771 (Ивон)

Споделям и харесах!

2015-05-23T11:40:43+03:00
ivaani (Радка Горанова)

Благодаря Сър, радвам се, че ти харесва И Ве....на мен наистина вече ми омръзна да съм силната...с удоволствие бих била и по-слабичка, но начина все още ми се изплъзва

2015-05-22T22:29:26+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Всеки търси как да се спаси. Омръзна ни да бъдем силни, мили и добри в този свят. Харесах!

2015-05-22T22:19:08+03:00
sirDIMITRI (Сър Димитри)

"...На него щом за мене не му дреме:
Аз мога... и сама ще се спася!".
Чудесен финал... Силно е!

2015-05-22T21:32:47+03:00