Измъчих се да бъда вече силна!
Да бъда мила, нежна и добра!
Да се усмихвам винаги на всичко!
Да се раздавам, без да се щадя!
Измъчих се самичка да се лутам.
Да чукам по затворена врата.
Да търся и да прося малко нежност,
а да намирам само самота.
Измъчих се да моля, да мечтая
дори на сън да търся любовта,
а пак сама оставам аз накрая
и изхода не виждам във нощта!
Измъчих се! Сърцето тихо стене!
Но искам да извикам на света!
На него щом за мене не му дреме:
Аз мога... и сама ще се спася!
© Радка Горанова All rights reserved.