Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
7.06.2022 г., 10:35 ч.  

Измълчано зло 

  Поезия » Философска
819 7 8

От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.

 

Не ми се нрави вашата гълчава,
моторния ревящ и кашлящ щум".
Език прехапал вятърът втъкава,
небесна обич, песничка наум –

 

открадната от птичата му свита,
замлъкнала пред син небесен праг.
Какъв е този вятър, щом не скита,
а шарките повтаря пак и пак?

 

Дали защото мръзне, посред лято,
внезапно оголелият ни свят,
добрият вятър бърза, та когато,
отново зли вихрушки засвистят,

 

да метне любовта си – среброткана,
и да посипе топъл, слънчев смях,
да приласкае този град, Балкана...
—"Стоплете се... Аз злото измълчах... "


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??