Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
7 июн. 2022 г., 10:35  

Измълчано зло 

  Поэзия » Философская
521 7 9

От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.

 

Не ми се нрави вашата гълчава,
моторния ревящ и кашлящ щум".
Език прехапал вятърът втъкава,
небесна обич, песничка наум –

 

открадната от птичата му свита,
замлъкнала пред син небесен праг.
Какъв е този вятър, щом не скита,
а шарките повтаря пак и пак?

 

Дали защото мръзне, посред лято,
внезапно оголелият ни свят,
добрият вятър бърза, та когато,
отново зли вихрушки засвистят,

 

да метне любовта си – среброткана,
и да посипе топъл, слънчев смях,
да приласкае този град, Балкана...
—"Стоплете се... Аз злото измълчах... "


 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??