Изневерих ти
На кубчета отпивам тишината ти,
заседнала във мене като наказание.
Ще си тръгна тихо, ето я вратата,
но, по дяволите, убива ме мълчанието.
Изневерих ти, да! И искаш ли да чуеш
как прегръща Болката във мрака?
Целуваше очите ми, а аз се криех
в прегръдката изстинала на здрача.
Понякога се любех нежно с вятъра,
когато в нощите ми теб те нямаше.
С ръцете си разпалваше бедрата ми,
а сутрин тихо от съня ми бягаше.
Изневерих ти, да! И не съжалявам,
че вечер със сълзите си заспивах...
Горчи мълчанието ти, колко трябва
да платя, за да бъде всичко минало?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
