Изневерих ти
На кубчета отпивам тишината ти,
заседнала във мене като наказание.
Ще си тръгна тихо, ето я вратата,
но, по дяволите, убива ме мълчанието.
Изневерих ти, да! И искаш ли да чуеш
как прегръща Болката във мрака?
Целуваше очите ми, а аз се криех
в прегръдката изстинала на здрача.
Понякога се любех нежно с вятъра,
когато в нощите ми теб те нямаше.
С ръцете си разпалваше бедрата ми,
а сутрин тихо от съня ми бягаше.
Изневерих ти, да! И не съжалявам,
че вечер със сълзите си заспивах...
Горчи мълчанието ти, колко трябва
да платя, за да бъде всичко минало?
© Сияна Георгиева All rights reserved.
