27 ene 2008, 19:21

Изневерих ти 

  Poesía » De amor
999 1 16

На кубчета отпивам тишината ти,

заседнала във мене като наказание.

Ще си тръгна тихо, ето я вратата,

но, по дяволите, убива ме мълчанието.

Изневерих ти, да! И искаш ли да чуеш

как прегръща Болката във мрака?

Целуваше очите ми, а аз се криех

в прегръдката изстинала на здрача.

Понякога се любех нежно с вятъра,

когато в нощите ми теб те нямаше.

С ръцете си разпалваше бедрата ми,

а сутрин тихо от съня ми бягаше.

Изневерих ти, да! И не съжалявам,

че вечер със сълзите си заспивах...

Горчи мълчанието ти, колко трябва

да платя, за да бъде всичко минало?

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??