ИЗНЕВЯРА
Защо ме излъга, защо го направи
и всичко красиво помежду ни забрави?
Нима сега душата ти спокойна чака
да чуе плахите ми стъпки в мрака?
И мислиш ли, че мога да живея
не с любов, а с въглен, дето тлее?
И, как, кажи да не ревнувам,
на щастлива ли да се преструвам?
Болката горчи и спира дъха ми,
разкъсва сърцето, прекъсва съня ми
и тъкмо по средата на нощта
питам се: “Къде отиде любовта?”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Саня Всички права запазени
