Изневяра
Имаше време, когато те обичах.
Когато с целувки можеше
да ме подлудиш.
Когато с молби можеше
да ме омилостивиш,
пулса ми да ускориш,
сърцето да плениш.
Грешки правеше безброй,
но кой не прави, мислех си
и ти прощавах с лекота.
При първата изневяра,
ме заболя, но ти се извини,
съжали и аз простих.
Все пак те обичах.
Любовта прави чудеса, тя прощава и разбира.
Летяха дните и всичко беше
романтика и рози.
Летеше времето и аз
забравях миналото.
При втората изневяра
болката бе несравнима.
Скарахме се, обещах,
че няма да ти позволя
да ме нараниш отново.
Обещах, че не ще ти
позволя да ги направиш три.
Може би бях сляпа,
глуха, няма.
Може би бях глупава
или оглупях, когато те
срещнах.
Може би грешах, но те обичах.
Грешките можех да простя,
с миналото да се примиря.
Мина време, времето лекува,
заличава.
Времето минава и идва време за забрава.
Трета изневяра бе дошла,
сили в себе си
не можех да намеря...
Рана нямаше обаче,
това бе различно...
Сега усещах се празна
и реших да прекратя фарса на мига.
- Прости ми! - казах и си тръгнах.
Трета изневяра няма да простя.
Този път беше по-различно.
Нямаше болка,
ни една сълза...
Вината в себе си откривах.
Не го обичах вече - каква по-голяма изневяра от това.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Различна Всички права запазени
