Изневяра
Изневяра
Песента на вятъра на чайките в небето
шепти тайната легенда на морето.
И от безкрая тих долита глас
и ни подчинява на неговата власт.
„... Прости ми ти, но още помня,
може би е късно, за да се опомня.
Ти открехна портите на моята душевност тъмна.
Побързай! Прегърни ме, защото пак се съмна.
И ще копнея силно аз да те прегърна,
дори и в мислите си само да те зърна.
Но късно ще е веч за мен и теб.
Ето, обгърна ни отровна пелена от лед.
Поглеждаш ме и питаш се: „Защо ли?"
И в тебе безразличието проговори.
А в мен разкъсва се сърце примряло,
подсказва, че е дете в утробата узряло.
И в безнадеждността една:
„О, спасение! Скала!"
И като воал безкраен литвам леко,
потъвам в море от спомени и меко
като в ангелско крило - пропадам,
но и това не ми помага.
В последния си миг за теб мечтая.
И ето - завинаги изгубвам се в безкрая..."
2.09.2003 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исето Петкова Всички права запазени
