Изневяра
Песента на вятъра на чайките в небето
шепти тайната легенда на морето.
И от безкрая тих долита глас
и ни подчинява на неговата власт.
„... Прости ми ти, но още помня,
може би е късно, за да се опомня.
Ти открехна портите на моята душевност тъмна.
Побързай! Прегърни ме, защото пак се съмна.
И ще копнея силно аз да те прегърна,
дори и в мислите си само да те зърна.
Но късно ще е веч за мен и теб. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up