Изневяра

Песента на вятъра на чайките в небето

шепти тайната легенда на морето.

И от безкрая тих долита глас

и ни подчинява на неговата власт.

„... Прости ми ти, но още помня,

може би е късно, за да се опомня.

Ти открехна портите на моята душевност тъмна.

Побързай! Прегърни ме, защото пак се съмна.

И ще копнея силно аз да те прегърна,

дори и в мислите си само да те зърна.

Но късно ще е веч за мен и теб.

Ето, обгърна ни отровна пелена от лед.

Поглеждаш ме и питаш се: „Защо ли?"

И в тебе безразличието проговори.

А в мен разкъсва се сърце примряло,

подсказва, че е дете в утробата узряло.

И в безнадеждността една:

„О, спасение! Скала!"

И като воал безкраен литвам леко,

потъвам в море от спомени и меко

като в ангелско крило - пропадам,

но и това не ми помага.

В последния си миг за теб мечтая.

И ето - завинаги изгубвам се в безкрая..."

2.09.2003 г.