Изневяра
Забрави ли?!... А може би си спомняш?
Щом срещнем се, поглеждаш настрани...
Не ми оставяш никаква надежда,
че може някога да ми простиш!
Не съм за теб! Не мога и да бъда!
На теб ти трябва ангел, не жена.
Търси я! Тя е ненамерена!...
Търси я!... Някъде е тя!...
А аз съм тук! И грешна, и порочна!
Да тук съм - и с душа, и с плът!
Изплъзвам се от клетката нарочно
и вкусвам от менюто на греха!!!...
Опитай го и ти. Ще разбереш...
и ще усетиш цялата му сладост!
Тъга и отчаяние, копнеж,
и много страст, и много младост!...
... Дали си ме забравил вече...
Или си спомняш мъничко от мен -
очите ми, които се усмихват,
ала не искат да се вгледат в теб,
ръцете ми, протегнати във мрака,
невидими, неосезаеми... уви...
Сърцето ми, изпълнено със обич...
... за жалост не към теб...
Прости!!!
август 1999 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
