Целувам те и си отивам,
не ме прогонвай без пощада...
Последният си куфар взимам,
ала сърцето, дето страда,
при тебе нощем ще лежи.

Оплетох се във куп лъжи...
Сега добре го осъзнавам,
ала в прегръдките на някой друг,
разбрах, че лесно се предавам.
И кожа в кожа, дъх и звук,
оказаха се моя слабост.

Ала за нещастна радост,
навреме уж се осъзнах.
Опитах се да те излъжа.
О, колко срам ти сложих аз!
А спомних си, когато се омъжих,
за теб, любими, колко горда бях.

Сега съм жалка - похот, пот и грях,
а в твоя поглед - има съжаление.
Разбирам те, напълно те разбирам...
Нанесох ти жестоко оскърбление,
повярвай ми, отвътре се раздирам,
Но няма прошка за такава изневяра...

Особено, когато аз напълно знаех,
че много силно ще те заболи.
И въпреки това му се отдадох цяла,
от устните ми името му се мълви.
Под пръстите му кожата ми беше вряла.
А струваше ли си да те предам?

Напълно не! Защо го сторих, аз сама не знам...
Бях слаба, грешна, от Асмодий обладана...
Подадох се на най-низките си страсти,
Но не желая с оправдания да лекувам тази рана,
а раната едва ли ще зарасне...