elenabili (Елена Биларева)
298 2386
24.08.2023 г., 16:53 ч.

Изобщо не помня 

  Поезия » Друга
932 7 17

Изобщо не помня какво ми се случи,

но сякаш размъти очите ми.

Страхът на родители, баби и внучета

ме погна с маша по петите.

Къде да се скрия

и как да прикрия

това, от което будувам?

Не бях ли от тия,

които ще пият

студена вода на разсъмване?

Изобщо не помня какво ми се случи.

Бях там, но сърцето не беше.

И моята съвест – отвързано куче –

в очите – огромна! - клечеше.

Назад няма път.

Напред – трябва сила.

На място – изтръпва ти кожата.

И адски тежи и притиска светът,

преди да си спомниш, че можеш;

че никой на този свят няма вина,

а само живот – лош и хубав.

Ела близо, страх! Покажи ми една

реална причина да губя!

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря, Иржи!
    Благодаря на всички, които все още се спират при моите стихотворения, въпреки че вече много рядко публикувам.
  • Първо ме впечатли ритъма.Можеш да маршируваш- няма да объркат крачките, можеш да тактуваш/хванах се, че това правя с крак! А съдържанието...силно! С възхищение, Елена!
  • "Ела близо, страх! Покажи ми една
    реална причина да губя!"
    Поздравления!
  • Браво! Поздравления!
  • Петре, благодаря! Логиката в построяването на стихотворението е нещо, към което се стремя и се радвам, че се забелязва и оценява.

    Благодаря на всички за коментарите! ❤️
  • Много са ти логични и завършени стиховете. Удоволствие е да следя мисълта и емоцията в тях.
  • Силно, смело, и няма причина да губиш!
  • Бях там, но сърцето не беше.
    И моята съвест – отвързано куче –
    в очите – огромна! - клечеше.
  • Поздравления и от мен!
  • Благодаря ви за съпреживяването, момичета!
  • Разкош!
  • Ох, това ми е толкова близко!
  • Вики, съгласна съм.
    ИнаКалина, благодаря!
    Безжичен, много малко пиша напоследък… В последните 2-3 години я съм написала десет стихотворения, я не. А пък от тях я има три качествени, я не.
    Сенилга, благодаря!
  • Супер!
  • Ами други път не изчезвай за две години (е, тук си пак от два месеца), защото са хубави нещата ти!
  • "Бях там, но сърцето не беше.
    И моята съвест – отвързано куче –
    в очите – огромна! - клечеше." Поздравления!
  • Няма реални причини да губим, обаче ако страхът ти дойде близо, ще можеш и добре да го разгледаш, и лесно да го прескочиш.
Предложения
: ??:??