Изобщо не помня какво ми се случи,
но сякаш размъти очите ми.
Страхът на родители, баби и внучета
ме погна с маша по петите.
Къде да се скрия
и как да прикрия
това, от което будувам?
Не бях ли от тия,
които ще пият
студена вода на разсъмване?
Изобщо не помня какво ми се случи.
Бях там, но сърцето не беше.
И моята съвест – отвързано куче –
в очите – огромна! - клечеше.
Назад няма път.
Напред – трябва сила.
На място – изтръпва ти кожата.
И адски тежи и притиска светът,
преди да си спомниш, че можеш;
че никой на този свят няма вина,
а само живот – лош и хубав.
Ела близо, страх! Покажи ми една
реална причина да губя!
© Елена Биларева All rights reserved.
Благодаря на всички, които все още се спират при моите стихотворения, въпреки че вече много рядко публикувам.