изоставен
982
0
0
Отиваш си от мен. Душата ми изтръгваш със мълчание.
Как без душа да съхраня от своята любов пожара?
Нима, угаснал в теб, у мен не може да остане?
Затваряш телефона и забравяш... за мен, за нас, за миналото.
Отворен в мен остава да отеква един въпрос без глас.
Кога и как допуснах да забравиш, че ме имаш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Димов Всички права запазени
