20.06.2008 г., 6:32 ч.

изоставен 

  Поезия » Бели стихове
677 0 0
 

Отиваш си от мен. Душата ми изтръгваш със мълчание.
Как без душа да съхраня от своята любов пожара?
Нима, угаснал в теб, у мен не може да остане?

 

Затваряш телефона и забравяш... за мен, за нас, за миналото.
Отворен в мен остава да отеква един въпрос без глас.
Кога и как допуснах да забравиш, че ме имаш?

© Павел Димов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??