15.02.2014 г., 22:28

Изоставена

565 0 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

И пак връхлита омразата!
Към света, към цялата земя!

Към всички същества,

които пак ме изоставиха.

 

Блъска ядно бяс в празната душа,

разочарована тя рови жадно

в локва от пикня.

 

Това, което ù остана,

е сърцето на кайма,

карантия на стотици малки,

гнусни същества,

трупове на някогашни топли,

сигурни слова.

 

Трудно ще се спра 

от това да не разбия 

на хиляди парчета 

тъпата глава,

за да забравя най-накрая

това отровно чувство на тъга,

на безкрайна самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мейгрейт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами реално не, не мразя всички, съжалявам, че прекъсвам традицията.
    И не мисля, че някой има правото да се вживява в ролята на качествен контрол в този сайт. Всеки има правото да изрази чувствата си така, както му идва отвътре. На който не му харесва - чете, възмущава се, подминава и забравя.
  • Някой те е изоставил и ти мразиш всички? - Старо като света...
  • Момиче!! Ти на това поезия ли му викаш?!?!?!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...