Изоставени
ИЗОСТАВЕНИ
Стоя във ъгъла на стая,
изпълнена с безброй мечти,
облечени във дрипи - остарели
ме гледат злобно със очи!
И стръвно глозгат скелета на времето,
съсухрени ръце разчупват кост
и тракат зъби като полудели,
и вият като вълци посред нощ.
Притихнал, сгуших се на пода,
заех начална поза - ембрион...
треперех не от студ и страх, а от умора,
в дланта забивах си пирон!
А колко ги обичах... и ги виках -
преди, когато беше ден,
а те строени във редици
спокойно крачеха до мен.
Но вече нямам чисти ризи,
с които да ги облека,
обещанията си към тях по пътя,
престъпно стъпках във калта...
Потъпках ги и тях - безцеремонно,
зарязах ги без нищо да им дам
и те сега във своята самотност
с жестоки удари ми връщат дан!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
