emo2 (Емил Стоянов)
236 750
25.10.2013 г., 21:27 ч.  

Изоставени 

  Поезия » Друга
692 0 6

                                                           ИЗОСТАВЕНИ

 

 

Стоя във ъгъла на стая,

изпълнена с безброй мечти,

облечени във дрипи - остарели

ме гледат злобно със очи!

 

И стръвно глозгат скелета на времето,

съсухрени ръце разчупват кост

и тракат зъби като полудели,

и вият като вълци посред нощ.

 

Притихнал, сгуших се на пода,

заех начална поза - ембрион...

треперех не от студ и страх, а от умора,

в дланта забивах си пирон!

 

А колко ги обичах... и ги виках -

преди, когато беше ден,

а те строени във редици

спокойно крачеха до мен.

 

Но вече нямам чисти ризи,

с които да ги облека,

обещанията си към тях по пътя,

престъпно стъпках във калта...

 

Потъпках ги и тях - безцеремонно,

зарязах ги без нищо да им дам

и те сега във своята самотност

с жестоки удари ми връщат дан!

 

 

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • До болка познато ми е чувството, Емо! Най-страшно е да изостани човек мечтите си - плащала съм си този данък! Много е вълнуваща поезията ти!
  • Зловещо е чувството, че времето ти изтича.Дано не си изпитвал това, когато си го писал, защото аз именно това изпитах докато четях....Прекрасно е, въпреки това!
  • Казват, че не се сбъдват само мечтите, от които се отказваме
  • Хубаво мъжко стихотворение!
  • Тежък стих, но ми хареса!
  • Тъжно е...но вярвам, че ще намериш поне една белоснежна риза и ще облечеш с нея най-голямата си мечта....И ще ти се сбъдне, да знаеш
Предложения
: ??:??