Живеем в трудни времена!
Изправени на кръстопът
ни брулят силни ветрове...
огъват ни и всяват страх
за едно неясно бъдеще!
А пожарите в душите ни бушуват
изпепеляват минало, бъдеще и настояще.
Какво ще бъде занапред...Не знам...
Оцеляваме - живеем ден за ден...
А мислите се губят в пространството...!
Дали наистина живях...!?
Затворена в капана на матрицата!
Или съм отражение...
на чуждо вакумно пространство!
Живях ли истински...?
Или без мислено дните пропилях!
Изправени на кръстопът губим посоката
за да намерим - верният път...!
Бокала звезден в ръцете държа
и отпивам вода животворна
с надежда и вяра пожара
в сърцето гася...все още има
искрица надежда...все още
има любов и новият ден ни очаква!
И по - тънкия ръб на изгрева
се отразяват златни отблясъци.
И светът осъзнат се събужда
за едно ново и светло начало...
Този свят създаден за нас
в най слънчевата сълза
ще го пазя - искрица светла
по - пътят ми към светлината!
04.08.2023г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени