7.09.2023 г., 6:22

Изпепеляване

860 4 8

Живеем в трудни времена!

Изправени на кръстопът

ни брулят силни ветрове...

огъват ни и всяват страх

за едно неясно бъдеще!

А пожарите в душите ни бушуват

изпепеляват минало, бъдеще и настояще.

Какво ще бъде занапред...Не знам...

Оцеляваме - живеем ден за ден...

А мислите се губят в пространството...!

 

Дали наистина живях...!?

Затворена в капана на матрицата!

Или съм отражение...

на чуждо вакумно пространство!

Живях ли истински...?

Или без мислено дните пропилях!

 

Изправени на кръстопът губим посоката

за да намерим - верният път...!

 

Бокала звезден в ръцете държа

и отпивам вода животворна

с надежда и вяра пожара

в сърцето гася...все още има

искрица надежда...все още

има любов и новият ден ни очаква!

 

И по - тънкия ръб на изгрева

се отразяват златни отблясъци.

И светът осъзнат се събужда

за едно ново и светло начало...

 

Този свят създаден за нас

в най слънчевата сълза

ще го пазя - искрица светла

по - пътят ми към светлината!

 

04.08.2023г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Златка, благодаря ти!
  • Поздравления!
    "И светът осъзнат се събужда
    за едно ново и светло начало..."
  • Иван, благодаря ти от сърце
    за хубавите думи и коментар!
    Бъди здрав и благословен!
  • Трудно е в днешния свят, лошо е устроен, но сме дошли точно сега в него и е хубаво да го обичаме! Да се научим да прощаваме, да засяваме добри семена... за да може да се промени към по добро!... Поздравления, Катя!
  • Мили приятели,благодаря ви от сърце
    за хубавите думи и коментари!
    Бъдете здрави и благословени!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...