7.09.2023 г., 6:22

Изпепеляване

845 4 8

Живеем в трудни времена!

Изправени на кръстопът

ни брулят силни ветрове...

огъват ни и всяват страх

за едно неясно бъдеще!

А пожарите в душите ни бушуват

изпепеляват минало, бъдеще и настояще.

Какво ще бъде занапред...Не знам...

Оцеляваме - живеем ден за ден...

А мислите се губят в пространството...!

 

Дали наистина живях...!?

Затворена в капана на матрицата!

Или съм отражение...

на чуждо вакумно пространство!

Живях ли истински...?

Или без мислено дните пропилях!

 

Изправени на кръстопът губим посоката

за да намерим - верният път...!

 

Бокала звезден в ръцете държа

и отпивам вода животворна

с надежда и вяра пожара

в сърцето гася...все още има

искрица надежда...все още

има любов и новият ден ни очаква!

 

И по - тънкия ръб на изгрева

се отразяват златни отблясъци.

И светът осъзнат се събужда

за едно ново и светло начало...

 

Този свят създаден за нас

в най слънчевата сълза

ще го пазя - искрица светла

по - пътят ми към светлината!

 

04.08.2023г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Златка, благодаря ти!
  • Поздравления!
    "И светът осъзнат се събужда
    за едно ново и светло начало..."
  • Иван, благодаря ти от сърце
    за хубавите думи и коментар!
    Бъди здрав и благословен!
  • Трудно е в днешния свят, лошо е устроен, но сме дошли точно сега в него и е хубаво да го обичаме! Да се научим да прощаваме, да засяваме добри семена... за да може да се промени към по добро!... Поздравления, Катя!
  • Мили приятели,благодаря ви от сърце
    за хубавите думи и коментари!
    Бъдете здрави и благословени!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...