Изпий ме!...
* * *
Кипяща кръв съм в чаша тънкостенна,
забравена на масата след пир,
като дух горещ във тяло тленно,
в студената ръка на луд "Вампир"...
Кипя горещ - безкрайно нежен,
бълбукам и искря, като шампанско,
дъхът ми... хладен и небрежен
... на старо вино - Италианско...
Излях се сам - по воля своя...
Изпий ме! Глътките не брой!
Докоснеш ли ме с устни - ще си моя!
А аз завинаги ще стана твой...
Ще плисна бурно в твойте вени,
ще лумна като огън в твойта плът,
Ще те превърна в част от мене,
докрай ще бъда - твоят път...
В чаша тънкостенна съм притихнал,
заложил съм се - като стръв
с надеждата... да те усмихна,
да заживея в твойта кръв...
Ела... и докосни ме с устни!...
* * *
http://www.youtube.com/watch?v=BsuUlzjceCA
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
преди да отпия обаче... 
