9.07.2009 г., 10:01  

Изпий ме

2.3K 1 34

"В очите ми пустинята остави сухи белези", В. Георгиев – Pobeditel
 ("Утоляване на жаждата")


Пустиннико,
чух стъпките ти тежки.
(Смутиха и съня ми, и нощта.)
Къде си тръгнал  –
като някой грешник?

В пустинята те чака самота.

Поспри за миг.
Със тебе съм готова
и в пясък да посея любовта.
Изпий ме.
Аз съм капчица отрова.
И капчица
живителна вода.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Веселка и Татяна!
  • Много добро!Поздравления и от мен!
  • Харесах. Кратко и съвършено! Браво!
  • Трогната съм от подкрепата ви, Нина, Ел Ка, Галина, Ивайло!
    Благодаря ви и ме извинете за закъснението.
    Цитираният от Нина мой стих ме предизвика да ви покажа "Изпий ме", написано като коментар...

    Re: Утоляване на жаждата
    от voda на 15.09.2008 @ 03:09:17
    (Профил | Изпрати бележка)
    Pustinniko,
    chuh stypkite ti tezki.
    Otdavna te ochakvam.
    I ne spq.
    Kyde si trygnal,
    kato nqkoj gre[nik?
    V pustinq se umira
    bez voda.

    Na tebe sym narechena -
    ot Boga.
    I sym tuk
    edinstveno sega.
    Izpij me.
    Az sym
    kapchica otrova.
    I kapchica
    zivitelna voda...

    Pozdravleniq za stiha, kojto me vdyhnovi, Poete!
  • Много, много силно! Поздрави, Ели!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...